Смехотий ( чичо Гошо )

Тук ще пишем смешни стихчета и така нататък които ние сме си измислили!!!

Чичо Гошо на автомивка

Чичо Гошо взе почивка.
Искаше на автомивка
днес веднага да закара
трошката си стара.

Гошо знаеше прекрасно -
тя изглеждаше ужасно.
Става само за боклука,
но на него не му пука.

Имаха те дълга дружба,
та за вярната ú служба
чичо Гошо днес излезе,
за да я поглези.

И подкара много бавно,
щото беше му забавно,
а за другите шофьори
можеше да се поспори.

Всички караха тъй диво.
Гошо гледаше учтиво
всеки, който подминава
и със клаксон поздравява.

Автомивка. Нямаше опашка.
Гошо взе кафе във чашка
и пак в колата се качи -
на миенето да се наслади.

Служителят презрително погледна,
натисна някакъв бутон и седна.
Машината запръска изведнъж -
все едно проливен дъжд.

Гледаше отвътре Гошо
и започна да му става лошо.
Колата с пяна бе покрита -
чичо Гошо взе да рита!

Вътре като притъмня
чичо Гошо посиня.
Големи четки се въртяха -
вътрешностите му полудяха.

Гошо блъска по вратата
с ръката си космата.
Взе да рита с коленете,
и да вика: "Помощ, спрете!"

След известно време се отвори.
Гошо почна да говори:
"Абе как не ви е срам!
Оставихте ме вътре сам!"

Тръгна Гошо побеснял
без дори да е видял,
че му викат: "На ти! На ти!" -
и го целят със домати.

Чичо Гошо ще язди кон

Да яздиш кон -
трудно е,
но за Гошо май не е.
Той разбира се с коне.

С неговия див жребец,
щото е огромен спец,
ще се стрелне през полята,
ама с каска на главата.

Грабна сигурен седлото,
но си бръкна във окото
и подскочи като слон -
стресна своя буен кон.

Животното се раздивя,
ритна Гошо със крака,
прати го в една река.
На Гошо му се дорева!

Чичо Гошо се размята -
страх обзела му главата,
че не може той да плува -
дълбоко му се струва.

Идва конник - доста силен.
Гледа Гошо - спец голям
и му виква до уши ухилен:
- Как не те е срам!

Гошо гледа и умува -
в плиткото направи цирк
и без да се срамува
рибки рече, че ловувал.

Конникът замина с кикот.
Чичото пък вир вода
върна се при своя кон
и го блъсна със глава.

От удара видя звезди.
Той се хвана за главата,
няколко се пъти врътна
и се срути на земята.

ЧИЧО ГОШО НА ЦИРК

Радостен е този ден,
поне така е според мен.
Весел цирк пристигна. Как?
С вчерашния тракащ влак.

И горили там се виждат,
тигър със елек,
котка хапва сладък мед
и бълващ огън луд човек.

Касата отвори с гръм
на улицата, там отвън:
„Билети вече се продават!"-
викат хора - „Чудеса ще стават!"

Чичо Гошо пръв се наредил,
макар да беше предредил
няколко стотина души
и китаец с вкусно суши.

Гошо купи си билет
с пуканки на първи ред
и без мотаене се стрелна
към седалка номер пет.

Едвам минава през тълпата.
Някой стъпка му краката.
Ето че почти успя...
но направи той беля.

Бъркотия се получи!
Гошо с пуканки улучи
мускулестия отпред
и жълтия му сладолед.

Гошо се ухили нервно.
Тихо нещо сам си рече
и объркано извика:
„Няма ли да почват вече?"

Едрият пък се намръщи:
„Що не си остана в къщи?"
И погна чичо Гошо...
Ще се случи нещо лошо!!!

Ето циркът почна вече,
а пък Гошо без елече
вънка се заклещил в кофа
и олят с на някой сока...

Прибра се той във къщи
без много да се мръщи
и решително изрече:
„Никакъв цирк вече!"

Чичо Гошо е дресьор

Чичо Гошо ще научи
от днес малкото си куче
как да легне, как да стане,
как играчката да хване.

Как да хапва от паничка,
как да пийва си водичка.
От днес той ще го обучи.
Ще си има образцово куче.

Той извика му: "Стани" -
кучето му си лежи
и дори не се постресна.
Гошо със ръка го плесна.

Чак тогава стана ясно,
с чичо Гошо е опасно.
Гошо пак команда дава -
кучето му изпълнява.

И прилягва, и подскача,
чака следваща задача.
На маймуна се превърна.
Чичо Гошо го прегърна.

С много гордост го поглежда:
"Имаше за теб надежда,
я сега си почини,
има още много дни."

Племеника на чичо Гошо

Радостен е Гошо днес,
племенника идва в шест.
Гошо много го обича
и да го посрещне тича.

И отваря той вратата:
- Я си изчисти краката!
Леле, че е кално тука,
сякаш ровил си в боклука.

Занарежда Гошо нежно
и го плясна най-небрежно.
Па палтото му съблече,
и навътре го повлече.

- Да останеш се надявам,
че самичък полудявам!
- Ех, добре де, чичо Гошо,
чакай, че ми стана лошо.

Хайде, стига ме премята,
че ще падна на земята.
Чичо Гошо тъжен стана
и поседна на дивана.

Малкият се заигра.
Гошо кротко си заспа.
Изведнъж очи отвори.
Гошо чак се ококори.

Тук във хола, по средата,
някаква вода разлята.
Дрехите му разпиляни
и омазани с банани.

Телевизора работи
и търкалят се роботи.
Шкафовете му са празни.
Гошо много се подразни.

И изпадна в криза нервна.
Чичо Гошо скочи. Ревна:
"Идвай тука да те бия!
Ей сега ще те открия!"

Търси тук и търси там.
Гледа в гардероб голям.
И като не го откри,
чичото се притесни.

Скоро малкият излиза,
рошав, в чичовата риза.
В гардероба е заспал.
Гошо пък не го видял.

Чичо Гошо е щастлив.
Проговори с глас креслив:
" Ах, доброто ми дете!
Но къде се скри, къде?"

Момчето грешно го разбрало:
- Бях завит с едно одеало...
Аз от тебе не се крих.
Радвай се, че подредих!

Чичо Гошо в трамвая

Чичо Гошо сутрин рано
сваля спалната пижама
и облича се за миг,
като истински войник.

Той обува си краката
и изхвърча през вратата.
За билети няма време,
от трамвая ще си вземе.

Точно спирката достигна
и трамваят му пристигна.
Сблъска се с тълпата мъжки
и увисна на две дръжки.

Той усмихна се щастливо.
Контрольорът викна диво:
"Карти и билети, моля,
давайте, че ще ви коля."

Чичо Гошо смънка нещо.
Леле, стана му горещо.
Контрольорът го подхвана
и го блъсна във тавана.

Чичо Гошо е готвач

Чичо Гошо е герой.
Вчера манджа сготви той.
Днес ще се опита пак,
щото е голям юнак.

Слага в тенджера вода.
Сипва леща от торба.
Със капака я покри
и изчаква да заври.

Прави друга подготовка -
реже лук с една ножовка.
Вади и буркан домати,
дето мама му изпрати.

Слага сол и чушка малка
и разбърква с бъркалка,
и ръцете си изтри.
Легна, че се умори.

Уж, за малко да почива,
ала сладко си заспива.
Лещата му прегорява.
Чичо Гощо спи, не става.

Някой блъска по вратата.
Гошо дигна си главата.
В облаците дим примигна.
И пожарната пристигна.

Чичо Гошо на среща

Чичо Гошо рано стана.
Да се готви се захвана.
Изглади със ютията гореща.
Днес има важна бизнес-среща.

И обувките си лъсна,
и внимателно се бръсна.
Ето, вече се облече
със костюм и със елече.

Тръгна и пристъпи важно,
но навън бе много влажно.
Цяла нощ докато спял,
дъжд проливен е валял.

Бавно и внимателно вървял
и избягвал локви с кал.
От тези локви имал спомен,
че стават те проблем огромен.

До тротоара се добрал
и мислел, че е оцелял.
Спокойно тръгнал той напред
и мислел: "Всичко е наред".

Но както става с чичо Гошо,
при него всичко свършва лошо.
Една кола се залетяла
и с цяла локва го оляла.

Чичо Гошо е пазач

Чичо Гошо е пазач.
Пази от зори до здрач
една царевична нива.
После два-три дни почива.

Има си другарче - Спас -
бойно куче с мощен глас -
цял ден плаши малки птички
в избуелите тревички.

Както си седеше днес,
тук на сянка с своя пес
и полека се унесе,
страшен грохот го разтресе.

Спас нададе смъртен вой.
Скочи Гошо - пръв герой.
Грабна пушката си стара
и започна да се кара:

"Ах, вий гадни хулигани.
Чичо Гошо ще ви хване.
Бягайте - насъсках Спас -
и да спрете чак у вас!"

Спас погледна Гошо жално
и избяга най-нахално.
Ала Гошо не се плаши
от жестоките апаши.

Стисна пушката си здраво
и завика: "Нямаш право!
Ей сега ще те нападна!"
Пушката му се разпадна...

А крадецът приближава.
В царевицата прошава,
мърда в едрата трева.
Гошо му се дорева.

Той от ужас затрепери.
Мята пушка де намери.
И побягна в този час.
Тръгна да догони Спас.

Чичо Гошо и калната локва

Чичо Гошо
падна лошо.
В калната и мръсна
локва той се тръсна.

После се огледа,
но видя съседа.
И подскочи чичо Гошо.
И загледа много лошо.

Прави се, че нищо няма,
но това си бе измама.
С калния си гръб голям,
Гошо си умря от срам.

Чичо Гошо и скъсаните панталони

- И тогава става лошо! -
каза чичо Гошо.
Но като се спъна,
панталона си напъна.
Панталонът му се пукна,
чичо Гошо като хукна.
Бягаше, докато може
и крещеше: "Боже,боже!"

Чичо Гошо за риба

Чичо Гошо се приготви
с анцуга и двете котви.
Взе си въдица и шапка,
и закуска да си папка.

През вратата той излиза
и по стълбите заслиза.
Котвата му се оплете
и му падна от ръцете.

Чичо Гошо я настъпи
и направи чупки тъпи.
И преметна се торбата,
и му падна във краката.

От болката загледа клето
и се пльосна до мазето.
И заохка, и запъшка,
и започна да се тръшка.

В болницата той постъпи,
гледа докторите скъпи,
раните му как зашиват,
и му се присмиват.

Чичо Гошо на рожден ден

Чичо Гошо пазарува
торта с ягоди и крем,
защото ще празнува
днес рождения си ден.

Чичо Гошо се прибра
с тортата си у дома
и нарамил две торби -
той едва не се преби.

Гостите ще дойдат в три.
Той помете и изтри
прах от пода и килима -
поработи той за трима.

Ето, всичко подредил,
пот от челото изтрил
и погледнал как изглежда
с много радост и надежда.

Тортата последно грабна -
"Ех, днес няма да отслабна" -
си помисли чичо Гошо,
но в бързината стъпи лошо.

Закачи се на бравата.
Тортата разби с главата.
Стаята омаза с крем -
"Ех, че гаден, гаден ден!!!"

Идеята за чичо Гошо

Тъй като повечето ми произведения са за неслуките на чичо Гошо, реших да ви разкажа от кой съм се вдъхновила да пиша за него.
В блока ми има едно малко магазинче за най-различни стоки (боклуци). Там винаги се събира една групичка мъже (включително и баща ми) и пият бира, играят на табла или шах и така нататък.
Един ден решихме със семейството ми да отидем на разходка. Понеже баща ми още не беше излезнал, аз и майка ми се заговорихме с двама от мъжете в магазинчето - продавача Стефан и чичо Косьо (моето вдъхновение). По едно време от прозореца на петия етаж се показа едно около десетгодишно момиченце, което викаше към нас. За да се направи на голяма работа, чичо Косьо (много слабичък човек с бръснато лице и къса посивяла коса) се подаде от магазина и започна да се кара:
- Веднага се прибирай, млада госпожице! Ще вземеш да направиш някаква беля и после ще ядеш бой!
- Но, чичо, аз не искам! - нацупи се детето, но майка му дойде и насила го прибра, макар то да викаше като пребито. Чичо Косьо пък от друга страна се усмихна доволно и тръгна да се връща при Стефан. Тъй като бях забелязала една подробност, рекох на чичото точно преди да влезе в магазина:
- А извинете, господине, но настъпахте едно кучешко ако!
Като чу това, чичото май изпадна в нещо като истерия! В паниката си дори не забеляза кой е изцапания крак. Вдигнал чистия и подскачащ на мръсния, горкият човек, още преди да е влезнал в магазина, се провикна:
- Стефане, бързо ми дай една суха кърпичка, че направих беля! - Стефан веднага се отзова на молбата. Вместо обаче всичко да свърши чисто, чичо Косьо влезе в магазина и изцапа целия под с кучешки изпражнения! Уф, че гадно! После излезе при нас с мама като си бършеше ЧИСТИЯ крак и аз ухилено му рекох:
- Чичо Косьо, другият ви крак настъпа акото! - тогава Косьо направо подивя. Поиска още няколко салфетки, а татко, докато слезе Стефан и нещастния му приятел, се бореха с това чудо все едно на живот и смърт!

Тва бяха всичките ми чичо Гошовци! Дано да имате нервите да ги прочетете